Pupils from Class 4A, B and V who work on the project attended a workshop at the ethnographic museum. They made martenitsi – the symbol of spring and revival of new life. The children were told about this old Bulgarian tradition to make martenitsi and decorate our lapels with them for health and luck. The idea of the teachers and museum workers is to preserve the tradition and show it to the young generation.
Martenitsi are made with red (symbol of health) and white (symbol of purity) woolen strings. They rae put on people ot tied on animals and fruit trees to be fertile. The patterns of the martenitsi are various – small dolls, shamrocks, flowers, etc. Sometimes the old Bulgarians used to put garlic cloves, a dried pepper or a small coin on them. People say that martenitsi are brough by baba Marta (baba – grandma) on March 1. From that day till the first storks come Bulgarians wear martenitsi. Then the tradition says one must tie them on a tree or put them under a stone.
The tradition of martenitsi is typical for our country and we love and preserve it!
Работилница за мартенички в музея
Екип от ученици от 4а, б и в клас, работещи по проект „Изкуства в действие”, техните ръководител (г-жа В. Злидолска, И. Лозанова и г-жа Е. Върбанова) и родители за втора поредна година се включиха в инициативата „Работилница за мартенички”, организирана от РИМ и Възрожденски комплект „Св. Софроний Врачански”. Децата навестиха домакините си в етнографския музей и с тяхна помощ изработиха традиционния жизнерадостен пролетен символ. Г-жа Йорданка Манкова, директор на комплекса, и нейните колеги разказаха увлекателно за старата традиция рано напролет да се окичваме с мартеници. Децата научиха, че по традиция мартеницата се прави от вълнен конец, като символ на плодородието, че освен традиционния бял и червен цвят за направата и във Врачанско са се използвали и други цветове и така е ставала „шарена” мартеница.
Напролет природата се събужда, но заедно с това народът ни е смятал, че се събуждат и злите сили. Затова, за да пропъдят караконджулите, демоните и болестите, нашите баби правели най-силния си амулет – мартеницата. Този символ се е връзвал не само на хората, но и на животните и плодните дръвчета. Моделите и формите са били най-различни: плетушка, гранче, пискюл, топче и любимите на децата Пижо и Пенда. Мартеничките са единични когато са за герданче на животинките в кошарата, гривнички за дечицата, пискюли за калпаците на ергените и т.н. Ако мартеничката се е връзвала на овошно дръвче, на единия им край се е прикрепяла скилидка чесън, а на другия – суха чушка. За украса бабите са слагали зеленичко, паричка, синьо мънисто против уроки, брадичката или розетката на чесънчето, за да гони болестите.
Мартениците винаги свързваме с Баба Марта, старата баба, облечена в червени дрехи, с кръстата торба на гърба, пълна с мартеници. Баба Марта давала мартениците и наричала за здраве (с червения конец) и дълголетие (с белия). Ядосал ли някой бабата, тя ставала люта и настроението и се меняло, затова и месец март е като нея – ту студен и мразовит, ту слънчев и засмян. С благата си усмивка тя стопявала мраза на двамата си братя Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари).
Децата си припомниха, че мартениците сваляме, когато видим първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче. След това ги връзваме на овошка или ги слагаме под камък (оттам идва и поговорката, която казва народа ни: „Да спи зло под камък.”). След време камъка се повдигал и по вида на мартеницата и откритото край нея се гадаело. Ако там се намерели божи кравички, значи през годината ще се родят много теленца, ако пък имало глисти (червеи), скоро щяло да има малки кончета.
Домакините ни ни припомниха и легендите, които народът ни е сътворил за мартениците. След края на заниманието децата си тръгнаха обогатени със знания и емоции. С мартенички децата ще окичат и партньорите ни, които ще бъдат наши гости в началото на март. По този начин запазваме и пренасяме народните ни традиции и ги правим достояние на други народи.
